Изчислителната мощ на Mathematica
Практически системата работи с неограничен брой аритметични знаци и има вградени най-ефективни алгоритми за сложни символни и числени пресмятания. Всеки път се опитва да извърши изчисленията точно, което може да доведе до резултат от много страници формули. В такъв случай е препоръчително да се използват конкретни реални и комплексни числа, приближен метод или функция за закръгляне.
Пример 1. Тук показваме как Mathematica представя ирационалното число π . В първия случай си остава π, във втория - с обикновена точност от 6 знака, а в третия - с произволен брой знаци, според избора на потребителя, тук - със 100 знака. Голямата буква N се използва за числено пресмятане. Накрая пресмятаме аналогично неперовото число e с 50 знака.
![π π//N N[π, 100] N[, 50]](HTMLFiles/index_1.gif)
![]()
![]()
![]()
![]()
Пример 2. Mathematica пресмята без труд сложни изрази. За да се получи краен резултат във вид на число е достатъчно поне един аргумент да е зададен с десетична точка (с реален тип).
![RowBox[{RowBox[{(, RowBox[{23.78, , RowBox[{RowBox[{(, RowBox[{333, , ... )}], ^, RowBox[{(, RowBox[{1, /, 0.34}], )}]}]}], )}], ^, RowBox[{(, RowBox[{1, /, 3.456}], )}]}]](HTMLFiles/index_6.gif)
![]()
![]()
Последният резултат е по-горното с двойна точност. За показването му трябва да поставим курсора на мишката в реда на отговора и да натиснем клавиша ENTER.
Пример 3. Непосредствено след изпълнението на дадено действие, резултатът от него може да се използва чрез записване на символа %, на по-предишното с %% и т.н.:
![]()
![]()
![]()
Това важи обаче и със задаване на номера, с който самата системата го помни в дадения сеанс, даден в сините символи за вход и изход в началото на реда: In[номер] и Out[номер].
![]()
![]()
Пример 4. Mathematica еднакво бързо работи и с комплексни числа, като комплексната единица се записва с I или се избира от палета с основни математически символи Basicinput - i.
![]()
![]()
![]()
![]()
Пример 5. Mathematica може да извършва и много сложни изчисления с матрици. Функцията Random[ ] генерира случайно число в интервала [0,1]. С функцията Table се създава матрица с размерност 100 на 100 от случайни числа. За да избегнем печатането на резултата от 10000 числа накрая на оператора записваме символа ; (точка и запетая).
![Random[] Random[] Random[] m = Table[Random[], {100}, {100}] ;](HTMLFiles/index_18.gif)
![]()
![]()
![]()
Пример 6. Следващият команден ред пресмята и рисува собствените стойности на получената в предишния пример матрица m.
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_23.gif]](HTMLFiles/index_23.gif)
![]()
Пример 7. За части от секундата Mathematica пресмята точната стойност на факториел от 500 - точно и приближено.
![]()

![]()
Пример 8. Ето пример на разлагане на множители на израза
, който при смятане на ръка изисква доста усилия.
![x=. y=. Factor[x^99 - y^123] Simplify[%]](HTMLFiles/index_29.gif)
![]()
![]()
Пример 9. Една от запазените марки на Mathematica е ефективното пресмятане с прости числа. Следва изчисляване на таблица с първите 100000 прости числа, запомнени в променливата tp и тяхната графика. За да не се отпечатва дългият списък от числа, добавямв накрая на оператора символа ; (точка и запетая).
![]()
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_34.gif]](HTMLFiles/index_34.gif)
![]()
Created by Mathematica (October 6, 2007)