Mathematica като калкулатор
Можете да използвате Mathematica като обикновен калкулатор - набирате израз, натискате едновременно клавишите SHIFT + ENTER и Mathematica пресмята резултата.
Основните правила за работа са подчертани.
Пример 1. Повдигане на числото 3 на степен 13. Можете да наберете и други стойности, вместо тези. Най-отдясно на реда се отбелязва клетката със синя скоба. Когато курсорът мига в реда на израза, натиснете едновременно клавишите [SHIFT]-[RETURN]. По всяко време може да се върнете и да изпълните която и да е избрана клетка.
![]()
![]()
Mathematica автоматично работи с неограничена точност, например 3 на степен 100 е число с 48 десетични знака:
![]()
![]()
Можете да набирате математическите символи, подобно на WORD, като използвате палетите. Отворете например: от меню File \ Palettes \ BasicInput, така че горният пример да се запише така:
![]()
![]()
Пример 2. Две и повече действия могат да се задават в една клетка и да се изпълняват едно след друго. Ето скаларно произведение на два вектора a и b, чиито компоненти се задават в къдрави скоби. Резултатът се записва в клетка c. Обърнете внимание, че точката между тях като знак за умножение на вектори е задължителна.

![]()
![]()
![]()
Пример 3. Стандартните математически константи и функции се изписват с голяма начална буква и аргументът е в квадратни скоби. Запомнете, че големите и малките букви в Mathematica са различни! Можете да ползвате и палети.
![]()
![]()
![]()
Пример 4. Когато искаме резултатът да е число, достатъчно е да зададем поне един аргумент като десетична дроб, например: 2.0, -12.456, 100. и др. Вижте разликата:
![Sin[π/12] RowBox[{Sin, [, RowBox[{π, /, 12.}], ]}]](HTMLFiles/index_14.gif)
![]()
![]()
Пример 5. Лесно се въвеждат формули. Когато променливите в тях преди това са получили стойност, то Mathematica работи с числа, в противен случай работи със символи. Следва решаване на квадратно уравнение, а по-долу - на ирационално уравнение с параметър k. Обърнете внимание, че при уравненията участва знакът за логическо сравнение = = , а не знак за обикновено равенство.
![]()
![]()
Запомнянето на решенията за по-нататъшно използване е показано по-долу. Тук /. е знак за заместване, а % е резултатът от предната команда.
![]()
![]()
![]()
![Solve[x^(1/2) + k == 2x, x] x3 = x/. %[[1]] x4 = x/. %%[[2]]](HTMLFiles/index_22.gif)
![]()
![]()
![]()
Пример 6. Да пресметнем неопределен интеграл, като избираме съответния символ за интеграл от палета с математически символи File \ Palettes \ BasicInput. За да използваме променливата а като параметър се налага да я анулираме, тъй като в пример 2 с тази буква беше записан вектор. Това анулиране става с присвояване на символа . (точка):

![]()
![]()
![]()
Пример 7. Нека видим каква е графиката на подинтегралната функция f=
при а=5 , например в интервала [0, 1].
![]()
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_33.gif]](HTMLFiles/index_33.gif)
![]()
Пример 8. Същият интеграл като определен с различни граници при a=7. За да не се показва стойността на a, достатъчно е накрая на оператора да запишем символа ; (точка и запетая).
![a = 7 ; ∫_0^1x^(1/2) (a + x)^(1/2) x RowBox[{RowBox[{∫_0, ^, 1.}], x^(1/2) (a + x)^(1/2) x}]](HTMLFiles/index_35.gif)
![]()
![]()
Пример 9. Ето още няколко графики. Следва двумерна графика - 2D, при зададена формула на функцията, аналогично на по-горния пример. Тук Cot[x] е функцията котангенс:
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_39.gif]](HTMLFiles/index_39.gif)
![]()
Пример 10. Можем да чертаем няколко графики на една ос:
![f1 = ArcSin[2x] f2 = ArcCos[x] RowBox[{Plot, [, RowBox[{{f1, f2}, ,, , RowBox[{{, RowBox[{x, ,, RowBox[{-, 0.5}], ,, , 0.5}], }}]}], ]}]](HTMLFiles/index_41.gif)
![]()
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_44.gif]](HTMLFiles/index_44.gif)
![]()
Пример 11. Пример на тримерна графика 3D в декартови координати по зададена формула на функцията. Трябва винаги да се задават границите на променливите, така че системата да може да изчислява необходимите й стойности. Добавили сме и опция за уточнение на броя на точките по двете направления от мрежата, с които се рисува графиката.
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_47.gif]](HTMLFiles/index_47.gif)
![]()
Пример 12. Още един пример за 3D графика, при зададена формула на функцията. Когато има особености, Mathematica се старае да ги начертае. В долния пример функцията Cot (котангенс) е неопределена при y=0, поради което е показана отвесна равнина (област на прекъсване).
![]()
![[Graphics:HTMLFiles/index_50.gif]](HTMLFiles/index_50.gif)
![]()
Created by Mathematica (October 6, 2007)