ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"
начало / обучение / специалности / математика и информатика / уч. план (бакалавър) / компютърни архитектури
текуща информация 
документи 
обучение 
учебен график 
прием 
студенти 
структура 
научна дейност 
за факултета 

Учебна програма
Компютърни архитектури
 Специалност  Mатематика и информатика (бакалавър)
 Форма на оценяване  Изпит
 Дисциплината се води от  Катедра Компютърна информатика
 Анотация 
     Обща схема на фон Нойманов компютър. Основна памет. Представяне на данни в компютрите. Централен процесор. Машинен език. Процесорни архитектури. Видове адресиране. Периферни устройства. Език за програмиране Асемблер. Съхраняване на машинни програми. Междумодулни връзки. Операции и инструкции в машинния език. Подпрограми и предаване на параметри. Система за вход/изход. Система за прекъсване.
 Съдържание  
1. Обща схема на фон Нойманов компютър. Идеолози на съвременните компютърни системи. Методи за реализация на идеите. Класификация на компютрите. Компоненти на компютърна система и техните функции.
2. Основна памет. Предназначение, функции и операции. Адреси и тяхното предназначение. Логическа и физическа организация на ОП. Оперативна и постоянна памет. Видове интегрални схеми памет.
3. Представяне на данни в компютрите. Машинна дума и разполагането u в ОП. Цели числа без и със знак. Дробни числа с фиксирана и плаваща запетая. Двоично-кодирани десетични числа. Знакове и знакови низове. Логически стойности. Указатели. Образи ­ растерно и векторно представяне. Звук.
4. Централен процесор (ЦП). Компоненти на ЦП – функции и предназначение. Видове ЦП – с акумулатори, с регистри с общо предназначение, стекови.
5. Машинен език. Структура на машинна инструкция. Редуциране на броя на адресните полета в машинните инструкции. Адресност на компютър/машинна инструкция.
6. Процесорни архитектури. Изпълнение на машинна програма. Микропрограмируем процесор, RISC, CISC, конвейерен, суперскаларен, SISD, SIMD – векторни и матрични процесори, MIMD.
7. Видове адресиране. Същност и необходимост. Изпълнителен адрес. Преки и косвени адресации. Еднокомпонентни и многокомпонентви видове адресиране. Позиционно независими машинни програми.
8. Език за програмиране Асемблер. Структура на програмата. Полета в оператор на Асемблер. Асемблерски директиви. Символични имена – дефиниране и използване. Константи и изрази. Принципна схема на транслатор от езика Асемблер.
9. Съхраняване на машинни програми. Абсолютен обектен код и зареждаща програма. Преместваем обектен код, асемблер и зареждаща програма.
10. Междумодулни връзки. Допълнения в езика Асемблер. Свързващ редактор – предназначение и принцип на работа. Библиотеки от модули.
11. Операции и инструкции в машинния език. Формат на машинните инструкции. Регистър на условията. Преглед на операциите. Управляващи машинни инструкции.
12. Подпрограми и предаване на параметри. Понятията процедура, функция и параметър в езиците за програмиране от високо равнище (ЕПВР). Видове параметри в ЕПВР: формални и фактически, входни и изходни, предавани по стойност, позоваване, име, стойност-резултат. Понятията подпрограма и параметър в машинните езици. Предаване на параметри в машинния език: чрез фиксирани регистри или адреси от паметта, чрез област и линейна област от паметта, чрез стек.
13. Система за вход/изход. Периферни портове. Видове системи ­ изолиран вход/изход и вход/изход по аналогия с обръщение към паметта. Паралелен и последователен интерфейс.
14. Система за прекъсване. Произход на прекъсванията. Маскируеми и немаскируеми прекъсвания. Видове прекъсвания. Примери на системи за прекъсване.